Пиши ме мъртва.
Толкова успях…
Животът се извърта

любовта е божествена
когато
естественият подбор

Когато питам, не за думите говоря.
Не дращя по свенливите им кожи.
Мастилото им бързам да разтворя

"Станиното лице, мамо, на лимон мирише.
На лимон мирише, мамо, и на жълта дюля.”
нар. песен

Воювам ли, воювам ли? Воювам
с най-истинските трели на сърцето.
В мига, преди да се сбогувам,

Угасват светлините звездни и нощта
промъква в мене потъмнелия си блясък
през клетките на моя сън до същността

Животът си е мой, разбира се…
Какво ще правя с него не е ясно.
Понякога не ща да се прибирам -

Почти е тихо, смогвам за вечерня
А простоватите й форми се разливат
по най-молитвеното бяло. Или черно.

Реката се прибира уморена
в разломите на своето корито.
Неделя е и ден след сътворение

Когато тръгва, за да я спасява
е с ризата си за любовни рани.
И нищо не желае да й обяснява,

"Препускат в мен троянските коне...
А после много дълго няма никой.а"
frezija

Тя няма нужда да го прави,
защото си има всичко.
Пружините на времето й