Моето "напред" не предстои.
Моето "напред" измина.
Някак тихо, тихо се стопи

С очите си видях и после ви излъгах.
Животът имаше стени. Толкова издраскани!
Ангелите, в съвършенството недъгави,

Това у мен е почеркът на риска:
да се завръщам, без да съм пристигнала,
да ставам чужда, ставайки си близка,

Порой. Като че ли чаках някаква пощада.
Гърлата сушави ще се налеят с виното.
Или с лъжи като угарки по площадите,

                               "Блажени са нищите духом, 
                                защото тяхно е царството небесно."
                                                                   Мат. 5:3 

Стоя на перваза ти
като врабче за троха,
като цвете във ваза,

           "Пиши ми само хубави неща"
Нали ти обещах, ще бъда светла
и няма да ти пиша колко много

Имам да ти разказвам толкова много,
а все се повтарям като латерна.
В очите ти пъстри има някаква строгост

Не знам какво е
да ме съградиш от недостатъците ми
и да ме наричаш хубава,

Вместо думи за сбогом.
Вместо думи към себе си.
_____________________

- Напиши ми приказка!-каза тя и се сгуши мечтателно в креслото, сякаш се преселваше в някакъв неименуван, неизмислен още свят.
- Ще ти напиша- отвърна той и запали цигарата си по-небрежно от всякога.
- Върху теб....