Изхвърлям му протърканото расо,
бродирано с калинки и цветчета.
Разръфах се, житейски не му пасвам,

Навестяваш ли ме аз не знам.
И ми е глупаво, и тъгувам,
че сама съм, че адски си сам.

Ако можеш, ме запомни.
Това на душата ми стига.
Години, елени, войни...