из  "духовни упражнеия"
Дори не съм си представяла нещо подобно...
Да съм шут в нечий кралски позор. Но ето на,

                          "Но все така прекрасна
                           е графиката
                           на лицето ти"

Ти така си отиде, с моите стъпки по тъмно,
не с онези на токчета с врязано в мислите "Не!".
С хладни боси крака, по които пътят осъмна

Дори да се окажа права, все едно!
Не състезавам Егото си с ласките.
Обикновено го оставям да свали само

Не ме запомняй! Нищичко не бях.
И аз сама се уча да забравям
любов и дни, в които те летях.

Не ме спасява никой. По-добре,
че няма за какво да се разплащам.
Остава само Господ да ме прибере.

Заложила се бих на зар, на карта -
да дишам с теб или да не живея.
На любовта безмислостен хазартът

Не се наемам да се прогнозирам,
да се затворя в клетки от анализи.
Животът ми като мехурчета газирано,

Той стои в гардероба- кораб на суша.
И по всички изгубени дни е постлан.
Само понякога в мене нещо го слуша.