Морето ме изпява на един единствен дъх
и върху кожата му ставам на луничка-
не мисля за поредния недосънуван връх.

„Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо”
                    Анелия Гешева, 

Самотата е с корен в небето и ходи на длани
с неумела усмивка на болен цирков артист.
Къта в джоба си скъсан две милувки от лани