Отначало, Живот! Отначало !
Не прикривай следите си! Знам те.
Хвърляш ми заровете си полудяло

И пак многоезичните дървета
са новопостроените ми шатри,
обърнали утроби към небето,

Зеничен като наркоман е тоя ден
и хищни птици в него са се впили.
Платно е кожата харизана на мен

Несигурен вятър с остри игли
пронизва смълчаното зъзнещо вчера.
По тъмните улици  в тежки мъгли

Ще я направя на въже, ще се обеся
и гълъбите ще се върнат в тайните.
Надеждата ми - моя траурна процесия,

Не бързам. Посоките свиват гнездо.
Възел са в мен и до днес непосечен.
Прозорецът ми е мотив от везмо,