Преброявам самотата-сребърни мъниста
и куршуми за вампири лъскави oт хлад.
Огладнелите вечерят. Други пият чисто.
Време за умиране, не непременно млад.
Мога да умирам пъти. Май, че го умея.
Нямам угризения, че надиграх смъртта.
Демони в душата ми покорно си живеят.
С мен ще отпътуват по пътя на кръвта.
Стрелям в самотата сребърни мъниста.
Бавно се разпадам на светлина и мрак.
Време да си ида или да ме пият чисто!
Чисто! Като питие за мъж. Или за враг.

по принцип мразя поезията заради 99-те % некадърни "поет/еси" , постоянно повръщащи жалките си безумия , самоопределяни като поезия , без никаква художествена стойност или правила/конструкция/рима/уотевър ..
но ти ставаш - а това значи много от моята уста :)
death' се вика - keep walking :)

След такъв коментар, какво ли мога да добавя :))))
Поздрав от мен :)

"Чисто! Като питие за мъж. Или за враг."
--------------------------------------------------------------
На много "души"/независимо пола/, това не им стиска.Много бързо пренастройват "позицията".Въпрос на музикалност.

Радвам се, че мога да те чета ТУК...!!!

И аз мразя математиката, но тя не е виновна, а моята неспособност да я схвана в същността и.
Нали някъде там в космоса едно(1) е равно на бяло, на "до", на "А"...Начинът по който се изразяваме не е от значение. От значение е заряда на "казаното" и най-вече на помисленото. Благодаря!

и от мен..:)

трябва да се опита "чисто". Едва след това са допустими житейските коктейли. Но всеки сам избира кое как, защо...
Тук. А къде ли е "там"..?!