Вместо думи за сбогом.
Вместо думи към себе си.
_____________________
Ставаш.
Издишваш агония,
раздробените сънища,
неусвоената си пресита.
Целият ден не преставаш
да си онзи,дето го гонят
по голите кърища.
А ти се иска поне
някой да те беше попитал
дали имаш останали сили
да се спъваш и падаш,
да потъваш n-кратно.
С живота тежко сте се напили.
Жестоко! До наглост!
И двамата се държите развратно.
И затова ли не ви се прощава
най-вече на тебе, приятелю?!
Не бе опростен махмурлука!
A той все лукаво си те предава.
Без от това да му пука.
Накъде си запътил душата си.
Нозете ти към ада те водят.
Объркват смисъла на нещата
и в бесмислието им не можеш
да бъдеш свободен.
Хванат в рибарската мрежа
на случайности и причини,
полукърваво, полудиво, замрежено
гледаш как животът ти ще те
отмине.
Зачеваш и раждаш без време.
Случваш се несподелено.
Онзи,който можеше да те приеме,
те забрави за това, че си
"нещо" твърде широко скроено.
И не си се фиксирал в посока.
И не си си посочил адреса.
Лъвски не ти е отскока.
Разпилян си, често си тъжен или
до болка потресен.
Е, това е, семената от тръни
ще издращят отвътре чистото.
Ще прокърви, ще избухне, ще спъне
всяко ново разлистване.
Не се и надявай на нещичко
топло.
Животът е отрезвително!
Или помен със свещи и вопли,
или болест някаква заразителна.
Подслони се като куче във плаща му.
Ако изчака да го догониш.
Иначе вечно, като на гара, ще го изпращаш
А ти се иска силно като децата
да викнеш: "Ти,ти гониш".
Денят, разчертан или на рани разкъсан,
те завръща в света изкупително.
Всичките ти договори снощи са скъсани.
Гол си. Отречен. И нов. Ако това ти звучи
успокоително...
"Да е добър денят ти!"
04.08.2011 17:15
"Всичките ти договори снощи са скъсани.
... Ако това ти звучи
успокоително..."
/изобщо не ми звучи успокоително,ама изобщо!/
Стихотворението е доста старо. С годините се опитвам да намля тази агония и да гледам по-светло на ещата, но, уви, животът изобщо не ми се вижда приятно време и място. Не че съм нямала хубави мигове, но, ако сме честни, те са много по-малко от останалите.
