Не знам какво е
да ме съградиш от недостатъците ми
и да ме наричаш хубава,
когато знам-не съм.
И в прелетните чувства на боязанта ти
да се разпадам винаги виновна с нещо.
Ти сам си крехък, за да нараняваш,
но защо?!
Когато по безропотните ми мълчания
разхождат се останалите ти жени.
Шанзелизе, която ни разделя
на теб и мен, на мен и теб и светлини
застанали пред мрака,
съвършени проститутки, да го обладаят.
Когато върху думите умира
един все още недокоснат смисъл,
че тази съм, която ще ме вярваш.
И нищо, нищо друго.
Изневиделица е много страшно
да те рисуват не по памет и по чувства,
а по грамада от съмнения.
И той, портретът ми, не запричличва
на най-красивото у мен.
Свалил си от стената
тази ничия несъвършеност. Там е празно.
А другите жени свободни те спохождат
по дългите ми улици-мълчания,
с бедра полюшващи се булеварди
с души-претъпкани и душни будоари.
Докато аз смалявам се и се смалявам,
не ме наричай хубава,
защото този път, невярвана, не съм.

AМА си хубава ;ь

Много е хубаво и истинско!!! Мисля, че познавам този мъж:)

Различно съм изографисана:)
според наблюдателя...

наистина ли?!:)