Порой. Като че ли чаках някаква пощада.
Гърлата сушави ще се налеят с виното.
Или с лъжи като угарки по площадите,
останали след стъпканата ни невинност.
Окъпано небе, а пък пороят се просмука
до дъното на всяка наша изначална бездна
Направихме му път да мине и от тука
и после като сън кошмарен да изчезне.
Днес не е красиво. Дърветата неженствено
събличат и прахта, и маранята си зелена.
Не всяка благодат привидна е божествена.
Понякога е просто нежелано откровение.
Аз си искам слънцето в минутата окъпана.
Надявах се във нея да ме видиш озарена.
Пороят откровения пак ще ми струва скъпо.
И като цвете във лехите ти съм подредена.

рано или късно...се заплаща.
За съжаление...

Тка е...
Иди, че говори истината после...!
Но като не можеш иначе, не стига, че се разголваш, но и си плащаш за това. Абсурд:).