С очите си видях и после ви излъгах.
Животът имаше стени. Толкова издраскани!
Ангелите, в съвършенството недъгави,
бяха ту красиви, ту непоносимо ласкави.
В незнаен кръговрат небето беше течно.
За сетен път изгребвах старите молитви.
Спасих ги, но не исках нищо да е вечно.
Дошъл си като рай! И ти да ме изпитваш?!
Смалих се цяла в новата си неизбежност.
Видях безОбразни неща. И други невидени.
Лъскава армада, забравила какво е нежност.
Теб, неподозиращ какво е да си с мене.
Излъгах, че не виждам "другата" идея,
която се прокрадва в най-лукави форми.
Животът в същността си, знам, е чудодеен
но е и безкрайните си отговорности...
Дори и любовта си има знаците си скрити
и аз не мога вече да И вярвам априори.
Да, всяка близост е нечакано откритие,
но всеки бегъл жест без думи ми говори.
И те видях докрай, и после те излъгах,
че вярвам на страстта или на чувствата.
От толкова лъжи пътеките са хлъзгави,
че не достигам точката на чувстване.

Да, всяка близост е нечакано откритие,
но всеки бегъл жест без думи ми говори.
______________________________________
Удоволствие е да те чета!

на провокативните ти и мислещи коментари!

Комплимент?!Сигурно трябва да го върна, но истината е,че рядко попадам на това, което ме стимулира да оставя каментар.
Удоволствие е!

Просто съм искрена, защото също обичам да разсъждавам върху житейските главоблъсканици, които са породиктували един или друг текст, не само мой, разбира се. За мен са важни причините, мотивите и сложната неразгадаема Първопричина на всичко случващо се конкретно. Обяснявам не за да оправдая обстоятелствеността си, а за да се чувстваме комфортно всички тук, които искаме да споделим едно или друго вълнуващо ни:)