Това у мен е почеркът на риска:
да се завръщам, без да съм пристигнала,
да ставам чужда, ставайки си близка,
да губя онова, което съм постигнала.
Това е почерк, с който ме задраска,
а аз не ти се противя. Подписвам.
Подписвам само с котешко одраскване
или с едно далечно птиче писване.
И млъквам в полудели думи и синкопи.
Небето заприлича на прашасала завеса,
спестило ми ерозия и суши, и потопи.
Спестил си ми и всяка божия намеса.
Почти съм радостна. Платих си всичко.
А за крилете трябва да съм чиста!
Ако в душата ми умират птици ничком,
не може ти да си ми бряг и истина.
От лудост ли съм с почерк на обречен
на любовта, на грешка подир грешка?!
Животът в мене си остава неизречен.
Подписвам! А "на живот" присъдата е тежка.

да се завръщам, без да съм пристигнала,
____________________________________
И млъквам в полудели думи и синкопи.
____________________
Някой грешки се заплащат кеш.

грешки се плащат така!
Сякаш съм и участник, и зрител в живота си и наблюдавам от дълги години точно това: как си плащам нееднократно за грешни мигове, за недалновидни решения(а често няма как да знаем кое в решение днес е правилно за утре) и за секунди само житейска разсеяност. Плащам и май няма да има край. Но благодаря на Бог, че ми показа като на длан всичко това-абсурдно, тъжно, но и вълнуващо занимание. Осъзнаването му някак дори измества по сила повечето познати земни удоволствия. И се питам, дали не е наказание да осъзнаваш живота (си) така. Щастието или отстъпва кротко встрани, или се примесва с неизменна доза тъга.