Моето "напред" не предстои.
Моето "напред" измина.
Някак тихо, тихо се стопи
като сняг след люта зима.
То е снежният човек успял
да умира като стража.
От живота нищо невидял,
слънцето да го накаже.
В мразовита локва да се спре
да погледа пак небето-
опит той съвсем да не умре.
Заради сърцето си.

Моето "напред" не предстои.
Моето "напред" измина.
_________________________
НАПРЕД е само там, където е сърцето. Нищо, че е правим на безразлични.Всъщност лъжем себе си.

да компенсира житейкската ни неприспособимост, дори несъсътоятелност, загубите на части от насм на време, на важни за нас неща, дали компенсира невъзможностите, завинаги затръшнатите врати?! Да, то е Всичко, но и не съвсем или невинаги. Ако и понякога да премълчавам истини, пред себе си се старая да не го правя. А безразличието понякога е маска и по-добре, отколкото да е белег за безчувственост.

...пред себе си? Не вярвам да го правиш :-) И да...безразличието не е маска.То Е безчувственост...но има една подробност.Само тогава, когато е безчувсвено. А това води до много специална тема..
---------------
Удоволствие е да те чета!

Не стана ясно дали премълчавам или Не премълчавам истините пред себе си:). Вероятно тази "откровеност
насаме" се случва взависимост от степента на осъзнаване, която имаме следствие най-вече на опита ни и на изгарящите ни въпроси. Ако всичко ми беше ясно, нямаше да пиша, защото и това е изричане пред себе си и не само:))

и докосващо.