Не запечатвай с восъчен печат
свитъци с червенокипнал восък-
страстите, съня ми, синия ми свят,
не ме убивай с думи на посоки.
Или като бутилка вино ме пази
за някога, когато ще си струвам
усилията, времето ти. Боже, опази,
смъртта си с тебе да празнувам!
Ще ме бележиш с твоя монограм.
Белязаните са по неволя верни.
И по неволя в мен ще те създам
от утрото си в думи привечерни.
Ще забравя, че у мен кипи денят,
като пенлив поток по стръмнините.
Очите ми без думичка ще те винят,
устните ми нищо няма да те питат.
Ще съм като затворена с печат,
във договор до болка оскъпяван.
Не ти е нужен синият ми свят.
Но го вземи. На тебе го оставям.
И ще се втурна лудо презглава
да се догонвам. Закопнях посоки.
Пропукват се вълшебните огледала,
съзрели слънце нейде нависоко.