ученията на тибетските йоги

ДХАРМАРАКШИТА

КОЛЕЛОТО НА ОСТРИ ОРЪЖИЯ
/махаянистко учение за усъвършенстване на ума/

                        1

В джунглата от отровни растения наперено стъпват пауните,
макар наблизо да има прекрасни лечебни градини.
Пауните не смятат градините за прекрасни,
а се прехранват от екстракта на отровните растения.

                 ~  * * * ~

Когато любовта ми, мой мили,
забрави за себе си
и се превърне в единствена,
тогава, мой мили, ще тръгна
към светлината.
А тези цветя, които отгледах,
ще гаснат бездиханни.
Тогава, любими, когато е късно
за връщане или начало,
ще оставя лехите на любовта си
пак незасети и неми.
Да минеш по тях неистово влюбен.
Единствено влюбен!
Да засяваш същата обич, която
ти оставих на тръгване.
Но, ако не си влюбен, любими,
ако не си влюбен,
ще береш плодовете отровни
на всичко, което не е любов.

Доста интересно :-) Найстройване на струните на сърцето.Теория на струните - тайната на Страдивари!!!
А тези трепкащи, звездни очи по пауновото ветрило сигурно са най-великолепната украса, която животът на Земята по магически начин е създал.Защо ли?
:-)

Много е важно какви въпроси ще изберем да зададем към определен текст или към себе си, защото от това зависят отговорите, дешифрировката на казаното, сама по себе си нов текст. Боя се, че коментарът е по-сложен от моето "писание":). Аз просто бях впечатлена от тази древна мъдрост и исках да и дам някакъв свой изказ. Почти всичко на Земята е суета и не мога да отричам красотата и изкусителността на пауновото око, но дозата, дозата е важна. Може да е живителна, лечебна, но може и да е отровна, убийствена. Та точно това е въпрос на личен избор. Не знам дали Ви разбирам правилно, а много ми се иска! Земята е пълна с изкусително красиви неща и в това е уловката.

Усложних излишно с моя различен прочит.Смятам, че сърцето е инструмент, който може да се настройва за да обича.И това не е привилегия и изкуство, а даденост Свише.
Изборът на въпроси се състои изключително от въпроси избори:-)
Природата нищо не е създала случайно...най-вече красотата.И тя борави със съвършенна доза. Няма уловки, ако човек знае как да разсича двойното вкопчване в егото си, но това е досадна тема.
Стихът Ви е много, много силен!Благодаря Ви!

продължавам цитата от книгата:

3
Прекарваме целия си живот в преследване на удоволствия, но треперим от страх само при мисълта за болка. И така, понеже сме и страхливци, ние сме нещастни. Но храбрите Бодхисатви приемат страданието с готовност и спечелват със своята храброст истинска вечна радост.


4
Сега желанието тук е джунглата от отровни растения. Единствено Храбреците, подобно пауните, могат да заякват от такава храна. Ако страхливците, подобно на враните, опитат от нея, те могат да загубят живота си, тъй като са алчни.


5
Как може някой, който обича повече себе си отколкото другите, да приеме страстта и такива опасни отрови за храна? Ако се опита подобно на сврака, да използва и други заблуди, той навярно ще изгуби възможността си за освобождение.


6
И така, Бодхисатвите приличат много на пауни: те се прехранват от заблудите-тези отровни растения. Като ги превръщат в същността на практиката, те заякват вджунглата на всекидневния живот. Каквото и да се появява, те го приемат винаги, като унищожават отровата на вкопчващото се желание.

7
Неконтролираното скитане из кръговете на съществуването е причинено от приемането на Аз-а за истински.Това невежо отношение възвестява за демона на себичната загриженост единствено за собственото ни благополучие-ние търсим сигурност за собствения си Аз, искаме единсвено удоволствие и избягваме всяка болка.
Но сега трябва да приемем цялата натрапчива себичност и с радост да приемем трудностите в името на другите.

"Неконтролираното скитане из кръговете на съществуването е причинено от приемането на Аз-а за истински"