Нищо не е такова каквото изглежда.
Нито злобата, нито тревогата сънна,
ни думите, които за тебе подреждам
като птици в душата ти да осъмнат.
Ни дори изкрещяното заклинателно,
хвърлено като камък в градината.
Ни развенчаната иносказателност,
разсъблечена до голота и отмината.
Нищо не е "себе си" до безкрайност,
нищо не е дотолкова непокварено,
че да бъде повече от нетрайност-
докосване от раздялата изпреварено.
Ни страхът, разлюлял в нас тъмнината
ни онова, което знаем или не знаем,
нито истината, ни смехът, ни лъжата
ни предчувствията за началото и края.
Като слепци все се лъжем за нещо.
Одисей пропътува лъжата и се завръща.
От митове във душата ми е горещо...
А толкова искам още да я прегръщат!

Като слепци все се лъжем за нещо.
....................................................
А толкова искам още да я прегръщат!

_______________________________
Тази е истината ...ДА!
Въпрос на избор е все пак...

въпрос на избор, доколкото изобщо го имаме свободен в цялата плетеница от причини, следствия, зависимости, принуди. Ако се опитваме поне сами себе си да не лъжем, все пак утеха е. Ще успяваме в това според степента на осъзнатост, ще чувстваме близост, ако някъде с някого сме на един път към Истината.

Истината? Това е проблем...всеки има своята.Нормално е.
Степента на осъзнатост е порочна meiila.
Близостта не е посока...тя е чувство.
И е взаимна, когато е истинска.
Вскичко останало не струва.Ресто за последствията след като това е личен избор.

"Ресто за последствията след като това е личен избор."
Значи, живеем в абсурд. Странно чувство за хумор има Бог. Често не ми е смешно, но порочно осъзнавам, че Го забавлявам. Е, тогава?! Лично за мен, моето съществуване е безсмислено. Ако има някакъв друг смисъл, то не е "моята воля". А на тема "близост", мисля, съм го казвала.."нея просто я няма"

Близостта е измамна.
Винаги и във всичко.
Вкусваш я като "манна"
и я оставяш самичка
да си иде до вкъщи
като стара любима.
Знаеш, че ще се връща.
Знаеш, че ще я има.
Овехтяла от чувства.
Освежена от нови.
Сякаш нещо изпущаш,
за което те моли.
Тя, близостта ...
като малко момиче.
Подлудява страстта.
после в тебе наднича.
Не и вярвай докрай.
Тя е малка измама.
Ако искаш И се отдай.
Ще си нейната драма.
А пък тя ще е твоя
само в миг като този.
Малък спомен за Троя
във живот на залози,
на загуби и печалби.
Вярата на мъжете
недочува вопли и жалби.
Само шума на крилете.
Близостта, близостта...
ще приседне в нозете ти.
Ще заличи низостта.
Ще стопли с устни ръцете ти.
Изкусително дръзка,
тя ще броди в душата ти.
На очите с превръзка
сляпо ще следва словата ти.
Но не вярвай докрай.
Тя е грешница чиста,
малък шеметен рай,
преди да тръгнеш начисто.
Близостта е сестра
на всяка сладка измама.
Убий я като страха,
преди да викнеш "осанна".

----------------------------
Нея просто я няма.

"Лично за мен, моето съществуване е безсмислено."
______________________________________
Ако мислиш, че е абсурд...тогава Бог ще те прати в блатото.Там при тлъстите, подпухнали жабоци проповядващи философии за "жива вода" и пр.Отрова.Лирическата няма да е първата, която ще се научи да мрази...

закономерно, но това не ми носи щастие. И какъв урок заслужавам за полярните мисли?:)
Омразата...трудно се отучих отнея, дано не ми се налага пак.

Близостта, близостта...
ще приседне в нозете ти.
_________________________
Невероятен стих!!!
Благодаря!
Невероятен!...но мога да споря за да докажа обратности...:-)

Как да се спори с почувстваното:)?! С друго почувствано...:)
Може да прилича и на премислено, но не е. Изреченото не е плод на разума, а на сетивата.
Благодаря за съпреживяването!:)

Съжалявам!!! Защо трябват уроци? Ако си щастлив с някого, просто... му го кажи.Това е достатъчно.

Ако някой ти носи ЩАСТИЕ не му го спестявай....!!!
НЕДЕЙ!!!

пълното щастие и не съм сигурна, че го има. Нищо не е еднозначно. Аз самата-също. Как мога да знам кое какво е?! Затова пиша вместо да се изричам някому и за нещо. Така съм избрала, понеже другото ми донесе много тъга...

...но пък да :-)"Нищо не е такова каквото изглежда"
:)"А толкова искам още да я прегръщат!"

Няма противоречие:). Желанията са си желания, но невинаги трябва да бъдат следвани, а още по-малко превръщани в реалност (изключвам невидимите такива). Но, ако "нищо не е такова каквото изглежда" изтълкуваме и като непознаване на себе си, което е валидно за всеки в някаква степен, то тогава, да, нещата стават други:). Отрицанието потвърждава:).

Не е ...отрицанието:-)
Друга тема...

Темата наистина може би е друга, но сега формулирането И ми убягва, а и вероятно е за друго форумно пространство.