Скрил си се
зад образа
на своята далечност.
А аз се събличам
дреха след дреха...
Сякаш
съм го правила вечно
и сега
това ми носи утеха.
Искам да не престава
тази магия.
Все по-малко оставам.
Погледът ти ще ме измие
като акварели,
на дъжда се отдали.
Ръцете ми, лунни и бели,
сякаш са ме предали.
И се събличам
Усещам се като прозрачна.
Може би те обичам,
а ти ме намираш невзрачна.
Зад образа
на скритата близост
лумват огньове червени.
Загръщаш ме в халати от
низост.
Всеобща.
Да си тръгвам е време.

----------------------------------------
и в превод на руски:
http://www.stihi.ru/2010/03/19/753

Загръщаш ме в халати от низост.
_______________________________
Дали?

Доброто и чистото за мен може би не е добро и чисто за друг...Важното е как преценяме сами за себе си нещата. След голотата всеки халат е своего рода низост, безсмислен е, исках да кажа, след като тя вече се е състояла:)

Абсолютно права!!!
Моите почитания!