Навярно пак допуснах грешка
като разказах страхове и страсти,
извадих скритото във дрешника
и отесняло ми желание за щастие.
И отегчих до смърт успелите и сити
с нелепите си мисли за политане.
Какви ли небеса са още неоткрити!
А полетът не иска страх и питане.
Да бях сервирала кафето или чая,
да бях прочела наръчник за гости!
А аз условности събличах и нехаех.
Мечти сервирах по Велики пости...
Това ми право да съм още грешна,
го взех напук от видимо праведните.
В очите им съм жалка или смешна,
знам. Но ще се моля да прогледнат.