Умират розите със сочност на жена,
с усмивка на родените в неделя
и дъждобрани на сънливата мъгла
от слънцето жестоко ги разделят.

А в нежната им окръглена пазва
съм приютила любовта си, късната.
Избягала от себе си, да не доказвам,
че съм копняла ти да я откъснеш.

След миг във шепа венчелистчета
ще се събирам, но ще търся само тебе.
В снега тъгата ми ще ме пречиства.
Сред трънени пътеки ме преведе.

вероятно си го чела, но като продължение на разговора го оставям

За радостта и скръбта


Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

рядко са в градивна хармония. Може и да са "скачени съдове", но никой не може да ме убеди, че порцията тъга непременно е заплатена след това с порция радост. Няма такова нещо или поне не е "добро" правило. По-скоро радостта е средство да издържим останалото.
"Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост."
Без да се шегувам, но...ставаме мазохисти, щем-не щем:). Някой да ни беше попитал дали искаме да е така устроено всичко?! Като капан от причини и следтсвия.
Е, Х. Джубран сам го е казал:
"Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие."...
Това е пътят. Пустотата, липсата на емоции, преодоляване на телесните принуди и прочие. Значи, за да няма скръб, не трябва да има и радост. Безрадостни са свободните вероятно, долкото изобщо това е възможно в човешка форма. А за простосмъртните остава да се примирят с проблясъците на радост, за които непременно си плащат. Все някак и все някога.