прекрасен е и този стих ,неповторима !

НЕ! Нито ТЕ...нито ТИ...
Тъжно е, но когато човек обича не обижда.А ако се е получило недоразумение, тогава приятелите могат да си кажат всичко прямо и откровено.Всичко друго е само демагогия.

макар да е писан преди доста години. Нещата не са се променили към добро, за жалост.

Нямам какво повече да добавя. Това е и моята философия.

...това се случва рядко.Обичането не е територия.То е Всичко.

Човек да бъде безпогрешен в думи и действия?! Вероятно, но все пак, точно защото обичането е всичко и защото ние сме обичане и ако сме, не би трябвало да се случва другото, тъмно и всепоглъщащо като нищото. Или поне да опитваме да не се случва. Както някой бе казал, че "Злото е нееволюирало добро"-добре, но това е само обяснение, прошка може би, но нашето великодушие и търпение не променят кой знае колко нещата наоколо. Свързани сме в житейски уроци, но рядко сме хармонични навременни един с друг в осъзнаването на любовта в нас. Грижата за чистотата на собствената ни душа не ни спасява от посегателства върху нея, често дори обратното. И не ни носи щастие, а една особена тъжна радост, която понякога се чудя дали не е примирение вместо смирението и прошката, за която я мислим.

"Грижата за чистотата на собствената ни душа не ни спасява"....
Нищо не спасява, ако съществува любов към някого...освен самия той.
Но и това е хиемера.Мислим, че обичаме само...а после мразим същото. Защо ли? Защото не можем да обичаме, никой повече освен себе си...май.От тук и нещата с...Всичкото...

все по-малко мога да мразя, особено хора, които съм обичала. Понякога дори не е здравословно така, но...дано поне в това са успели уроците, които е трябвало да премина. Можем да познаваме по-детайлно само любовта в нас. В онази към нас никога не можем да бъдем сигурни. Добре е кръгът на любовта да може да се затвори в душата ни, без това да е егоизъм, без това да значи, че сме си самодостатъчни.