Не забелязах, че облизваше вратата
нахлуващият силен хлад от тебе.
Захлопна ядно правилата на играта,
събори фигурите ни, погреба ги.
А аз останах да иззъзна споделеното.
Не ми го връщай, то отдавна твое е.
Завивам се във хлад. За неопределено.
И със студа за теб ще си говорим.
С гнева на тръгване ще ме събудиш
от моя унес доверчив и смешен.
В играта на любов и мене ще изгубиш
след вярата, че вечно си безгрешен.
Но приседни, аз искам да ти кажа,
че те обичах и че те обичам още.
Не съм добър играч. Ще ме накажеш
с безкрайни тъжни черно-бели нощи.
В тях да подреждам фигури шахматни,
да разигравам партии, да уча ходове.
Но няма да се върнеш в мен обратно.
Зазидах във душата всички входове.