Пристигат изненадващо във гръб
и винаги във гръб ни разпознават
бедите ни като прохождане по ръб
на полусрутени от времето первази.
По лунатични несъбудени огледала
избират да сме прах незвезден.
Да сме безсъние във меките легла
и остър трън в петата ни загнезден.
И ни превръщат в жертва или стръв!
Бедите разиграват други зарове.
Най-важното е да ги хвърляш пръв
и загубите да приемаш като дарове.
И да вървиш като че ти е все едно,
че пак усещаш дулото в гърба си.
Усмихваш се. Животът и смъртта ведно
се сливат в тебе. Знаеш, на ръба си.
А случаят нелеп се е прицелил в теб
и ти помога с изстрел да залитнеш
от полусрутения път покрит със лед.
Вървиш. А самотата заръмява ситно, ситно.

Eх meiia.Не е така и ти знаеш.Не е ...

Не знам доколко е възможно, но бих искала да е, защото на мен ми се случва, обикновено, обратното и то много бурно и изненадващо, че чак няма как да не реагирам и погрешно, главно в своя вреда.
Зная. И никога не стрелям първа. Обикновено се оставям да бъда обстреляна пъти, преди да вдигна оръжие и аз. В резултат ме обвиняват в безволие от всякакъв вид или търпението ми грешат с нерешителност. Все едно, изходите от ситуациите така рядко са в моя полза. Остава ми само душевната награда за съхранена обич. Понякога това никак не е достатъчно дори и само за да искаш да продължиш нататък.
Хлъзгав път...

Винаги има причина meiia.И най-често причината е сериозна и дълбока, а не тази която воалира първосигнално и повърхностно.Тъжното е, че тя много често е основа на това единия да спаси другия.А другият не може да го разбере.И да, реакциите и на двамата избистрят...

не само за междуличностните отношения и ситуации, а и за онези, които са отношение наше към света и на света към нас и с едно спорно поинятие като съдба, ако го приемем, за закономерностите-точно.


"В съня, в огледалото, във водата съществува светът. Всичко, което го има и го няма там, присъства тук, а не там. Ето защо мъдрецът не отхвърля света, а отстранява знанието за него"

Гуан Ин Дзъ.

Непознаваем и неуправляем. Трябва да се помирим или примирим. Както и със себе си.