Приличам на сушина
сред селски дворища.
Под порои сгушена
пазя още огнището.

И ми лепне от слънце,
не от мед и от сладост.
Шепа счупени грънци
са ми всичката радост.

Вятър някой забързан
се превръща в посока.
И духът ми, отвързан,
литва нейде високо.

Но накрая се връща
като камък на двора.
Малка сушина, къща...
за изчезнали хора.