Ако беше игра, щях ли да я играя!
А то е любов съвсем  осезателна.
И какво, какво да направя, не зная.
Любя се, дишам, докосвам иносказателно.
Затварям очи. Представям си. Боже!
Светът с любовта ми сякаш се люби.
Казвам си, значи понякога можело
да се събуждаш до щастие влюбен.
Тогава може да приема хазарта ти
да се раздавам за нищо в облога.
Играта игра е. Няма живот в картите.
А аз искам любов. И то много, много!
Такава съм. Душата ми ме е учила
да я следвам по пътя И към небето.
И да не мисля какво съм получила.
Понякога нищо е. Многото е в сърцето.
Загребвам с шепи невидими зарове,
в очите ги хвърлям на сластната жажда.
Отхапвам по малко от зрелите нарове.
От слънцето любен, сокът им ме възражда.