Тя е пряма,
съвременна, нелирична,
но свири и на пиано,
и те кара да се чувстваш различно,
когато
не обръща внимание
на клюките,
а предпочита
суетата на новите филми и книги.
За нея няма разстояния
и пречки, интриги....
В очите ти всичко прочита.
С лекота на пантера всичко постига.
Подстригала се е ужасяващо късо.
Не е женствено,
но го приемаш
както и това, че държи те
изкъсо,
но те е страх да и го отнемеш.
Защото
си приел, че е "много"
да я имаш, Нея, успешната
жена,
даже имаш повече от това:
страст, амбиция, гордост и строгост.
И всичко "по-малко от Нея"
ти изглежда евтино или
смешно.
И защо ли сега
в дъжда сме седнали двамата
с чаша нежност в ръка
и я пием
като отрова от незараснала рана?!
Ти разказваш за Нея
замечтано и почти убедително.
А аз мълча и не смея
да ти хвърля
мрежата си от въпросителни.
И започвам на глас
да изреждам живота си.
Той е кратичък
и е ясен
като изгубен някога бас,
неприемлив като белег жигосан.
Е, това е...за мен.
А за тебе разбрах. Ти си Нея.
Ти си станал човекът-измислица,
в плен.
Но не казах това.
Още не смеех.
Заприбирах се в себе си,
запожелавах ти за из път
някакви си красиви двусмислици.
Само чаша кафе
се стаяваше топла на масата,
предсказваща
някога нероденото ни дете.
Тръгвай, знам, че няма "преди"
след Нея,
любовта на живота ти.
Съдбата толкова за нас отреди!
Но ми се обади,
ако пак се почувстваш самотен.
Аз съм минало. Забрави!
И върви....
Кой ли път ти казвам това?!
Този е стотен.