Няма да се съвземам.
Ще си остана същата.
Разглобена или сглобена,
следураганна къща.
Да, добре ми е в хаоса!
Заблудите ми не значат.
Очите ми-два гларуса,
в хоризонта вторачени.
Няма ме тука. Отсъствам.
И през мене се вижда.
Животът не е присъствие
"здравей" или "довиждане".
Няма учтивост лепкава.
Щом е истинско, бива!
Нищичко не ми трепва.
Изгубих доста. Но ми отива.
Такава гола и хаотична,
в парче огледало се виждам.
Същата. До различност.
Няма ме. А ти се привиждам. 

изчезнеш ли - ще те оценят,
но ти си бъди точно такава!

с изчезването, но да не плащаме данък заради нечия оценка. Мисля си за видовете призрачност все пак, за всеки случай:)