На вятъра неделното легато
погали пак въздишащите рокли.
Към църквата пътечка полегата
за стъпки от роса намокрени
провожда пъстрия керван,
тъй бавен, някак си тържествен.
По празник хората като гердан
превръщат селото в божествено.
Поникнало от божие зърно,
а къщите му - също като гъби.
Разпуква цветовете си, дано
след празниците да пребъде.
Да си пошушва всяка махала -
и привечер, когато се захлажда,
или се стопля зиме у дома -
че има oще да се раждаме.
Че има още дни да възкресим
изгубените за сърцето хора.
Молитва е - с надеждата красим
предписаното ни отгоре.
Наместо със поднесени цветя...
И празник е, въздиша всяка къща.
Какво като денят ни прецъфтя.
Нали със утрото се връща!