Не бързам. Посоките свиват гнездо.
Възел са в мен и до днес непосечен.
Прозорецът ми е мотив от везмо,
птица през него да влезе понечи.

Като църква в съня ми сочи небето.
Аз съм се сгушила в баба безмълвно.
Това е у мене смелостта на детето:
да вярвам на малкото, да ми е пълно.

От що изкушена за света зажаднях.
Път подир път, на кръст го пресичах.
Бях му страстите, и страха, и живях,
но понякога забравях и не обичах.

Посоките свиват гнездо да гнездят.
Превръщат ме в корен, клони въздигам.
Птици ми спомнят, щом у мен долетят,
че имам света. Нали до тебе достигам!