Постинг
05.09.2008 10:23 -
Утро там някъде...
Малки цветни спирали са звуците.
Иглики, теменуги, метличини...
По гърбовете си носят каруците
неспало обичане. И си приличат.
Пъплят след мравките раните хора.
Тъй са далече от вечното "близо",
че над тях се снишава простора
и Бог за минута молитвена слиза.
Може би даже да си пие кафето
с всички осъмнали в мрачната кръчма.
Или от скука. A тук, общо взето,
има какво да радва и да измъчва.
Има какво до безкрай да се прави.
Само седмият ден е празен до дъно.
Другите дни са до болка корави
като камъни, в които се спъваме.
Въпреки всичко на цветни спирали
звуци политат и натам, и насам.
Няколко млади нощес са се отдали,
а Бог е единствен и толкова сам.
Блеснали улици, утринно шетане,
денят си пълни до горе ведрата.
С нямо тайнство нощта е пометена.
И Бог светява със слънце водата.
Иглики, теменуги, метличини...
По гърбовете си носят каруците
неспало обичане. И си приличат.
Пъплят след мравките раните хора.
Тъй са далече от вечното "близо",
че над тях се снишава простора
и Бог за минута молитвена слиза.
Може би даже да си пие кафето
с всички осъмнали в мрачната кръчма.
Или от скука. A тук, общо взето,
има какво да радва и да измъчва.
Има какво до безкрай да се прави.
Само седмият ден е празен до дъно.
Другите дни са до болка корави
като камъни, в които се спъваме.
Въпреки всичко на цветни спирали
звуци политат и натам, и насам.
Няколко млади нощес са се отдали,
а Бог е единствен и толкова сам.
Блеснали улици, утринно шетане,
денят си пълни до горе ведрата.
С нямо тайнство нощта е пометена.
И Бог светява със слънце водата.
Няма коментари
Търсене
Блогрол