Напук почти се пренареждам
дори ще се закърпя сръчно,
ще изплета живот от прежда,
ще се създам от някакви подръчни
емоции, идеи, думи, правила...
Даже бих се чувствала единна,
ако не помня колко друга съм била.
Ако не помня своята невинност.
Невинността е твърде демоде
и се оказа вещо забранена.
Виновността е недолюбено дете
от нечия фантазия неподредена.
Преминах по зарастналия ръб
на раната наречена омраза.
Ти,  хладен като сянката на дъб,
с посечени върхари ме наказа.
Kато възмездие ще запролети.
със страст кокичета ще никнат
и птица влюбено ще долети,
виновните ми устни ще обикнат.
И зима да остане до безкрай,
ще съм!  С нелюбовта и свикнах.
Ти забрави фалшивия си рай
и времето, когато те обикнах.
Защото точно аз ти предстоя
като нечакана от никой буря.
С такава вещина ще построя
душата си и твоята ще бруля
с остри капчици любов за друг,
със свободата-бяла ръкавица.
Един нелесен път ми е съпруг.
Обидите са стъпкана тревица.
Вървя без тебе и почти напук
създавам щастието си наново..
Не подозирах, че е точно тук.
У мен. Като намерена подкова.

 

Прекрасна, саморъчна Мея!

ти си още една причина да обичам римуваният стих :)

тук съм

Саморъчен е животът ми:)

Аз се опитвам да избягам от него, но ми иде отвътре другият. Преди мнооого години не беше така. По-бяло беше по моите полета. Но сега се радвам, ако съм издигната в ранг на втора причина:). Първопричината да не отхвърлиш римувания стих сигурно си заслужава, като познавам дълбочината и взискателността ти-от стиховете ти, разбира се:)

Благодаря ти! Ще имам нужда отпомощ в нареждането на пъзела...