Лятото пристъпва на пети,
в кичурите си заравя пръсти.
Над къдрокоси облаци лети
ятото на спомените пъстри.

Морето му е синьо огледало,
но утре върху пясъка ще падне
зимното безцеремонно бяло
и черното на гарваните гладни.

И тайно ще си претъчем смеха
в безизразни платна и дрехи.
А шарената нежност на греха
ще си запазим за доспехи.