Когато си тръгна, любими,
изпий за мен едно питие.
Помни, ако още ме имаше,
щяхме сега да пием две.
И си спомняй, двамата бихме
потулили оня си страх,
че дори и да си простихме,
може би всичко е прах...
Може би нямаше смисъл
да се тровим с горчивини.
Съдбата си бяхме написали
с любов, страхове и вини.
Пий без приятели и познати,
като че сме си двамата,
защитени в свята чудатост-
на другия с погледа, рамото.
На другия с навици детски,
които го правят красив.
Поне в миг не ме замествай,
бъди чрез мене щастлив.
Аз не насмогнах с живота
ти поне да успееш след мен,
че щастието си има квота.
Не живей като мен победен.
Пий! Отсреща ще се усмихвам
невидима в твоя цигарен дим.
След миг за вечност ще стихна
сякаш в леглото си спим.
Преди да изчезна, любими,
ще забравя любовите бивши.
Нали във теб ме е имало...
Бе животът ми.
И това го поиска Всевишният.

както винаги мейя...

непостоянна:). с менящи се настроения. Дано поне тяхното осъзнаване, претворено или не, да ме води към по-добро.