Вятърът си търси глашатай
и го намира в клони и улуци.
Като разсърден късен май
разнася скелети на звуци.
А те дрънчат като в несвяст
по керемиди и прозорци.
Какъв безсрамен ветрен бяс!
На цар пред царедворци.
Подобно приказката, царят гол
в неотразимото си наметало
като брада по въздуха набол
пред недовиждащото огледало
самодоволно прави пируети,
раздиращи небето - балдахин.
И непонасящ никакви съвети
изсвирва своя ветрен химн.

ветренещица ;Р

Малко като ветрена вещица ми звучи, но...;)
лошо няма!
Има много истина и заряд в такива творчески думи!