Умира времето. И пак си сменят кожите
онези, дето ме обичаха.
А бях готова да се обзаложа,
че този път на истината ми приличат.
Не е под камък злото позaдрямало.
Повярвайте ми, никога не дреме.
Как щеше иначе да му повярвам
и да му дам това, което иска да ми вземе
Но то е зло. А вие ме обичахте!
Кому е нужна змийската ви кожа?!
И най е тъжно, че до болка си приличате,
a пак ви вярвам до невъзможност.
Виновни няма. Или вината е взаимна.
Играта на любов игра е с огън.
Запалваш с нея студенината зимна
и вярваш, че това е топлина от Бога.
Обичам ви след всичките предателства.
От тайнописа им се учих да се взирам,
но за добро ли, нямам доказателства,
че сте двулични. И да имах, ви разбирам.
Усещам. Времето за нас умира.
Дано по мярка да е новата ви кожа.
Понякога и който търси не намира
любов... И съм готова да се обзаложа.
пак си сменят кожите - да
и пак едни и същи - както в различните си кожи, така и различните персони - ще рече човек, че ги вадят от калъп
едно от любимите ми твои стихотворения е това:
няма незначителен ред
героинята няма нужда от доказателства за предателствата -
то, сърцето, чете безгрешно
Поздрав ти! {}
Тука трябва да се научим да приемаме нещата, които не можем да променим. Гадост, но няма как.
Затова обичам промените. Онези на пръв поглед незначителни неща, онези малки преодолявания на себе си, които ти дават сила да продължиш напред. За което обаче човек трябва първо да си повярва.
(Апропо, междувременно предвидих още няколко малки предателства. Ми какво да кажа - случиха се. Такава е касандрината ни съдба;) )
