Причинявай ми песен.
Нота по нота
се издигам до любовта.
Свенливо храниш 
гълъба на душата ми,
ставаш мое небе,
и аз съм синя, синя, синя.
Като мънисто, което
те пази от лоши очи.

Причинявай ми песен...
Мълчаливо.

Причинявай ми.
Песен мълчалива.

Синьото в окото ми е мънисто.
Нахраненият гълъб на душата ми
е недосегаем за лоши очи.
Брулените хълмове на моето небе
са любовта, която ме издига
нота по нота.
Тогава мълча причинЕно.

каквито сме певици с тебе, особено в дует (себе си имам предвид), но нека си попеем, само да е мълчаливо;)
Без майтап, много хубаво си написала версията на моите...ремарки. Нещо не ми е мънистено днес обаче, защото...ми обезцениха, за кой ли път, и без това не особено ценните (без-ценни) бижута, с които разкрасявам живота си. С голата истина си останах. Мани, мани...
Та, и аз мълча причинЕно...................
:)....:(