Как ме захвърли в тази пустош,
господи, всевластен господарю?
Тук не сеят семена, защото има суша.
И на никого вратата не отварят.
По улиците - куче подир куче.
А мъртъвците просто ги заравят.
Ни грешен, нито праведен се вижда.
Прахта под стъпките ми е предвечна.
Жени накуп болнавите обиждат,
после всяка се прибира безчовечна.
Страхувам се от хляба им да чупя.
О, господи, прати ми хляб заслужен!
С пари не мога да го купя,
защото тук съм толкова ненужен.
Господи, от тука ли минава Пътят?
Господи, при  Теб ли се завръщам?
Онемелите баби не ще ме упътят
и аз за сбогом не ще се обръщам.
Как реши да ме захвърлиш в тази угар?!
Преди да ме приемат, бях предаден.
Господи, предначертай ми друго,
защото моят син ще се събуди гладен.
 
 

меичка. страхотна си както винаги

съм го писала, когато синът ми беше бебе. Сега е на 17. Странно, но пак ми е същото...:(. а не виждам време и начин за по-добро. Е, по-добра мога да бъда, но...това рядко помага в земните дела:(.
Благодаря ти!