Осъмнах.
Тъй както се събуждат птиците,
без тихата вина, че са кълвали посеви
във пристъпи на привечерен глад.
Разлистеното до рисунък съмнало
се отразява синьо във зениците ми
и в душата ми, момичешка и боса,
а денят ме среща любещ и богат.
Какво съм сторила наистина не помня.
Бях мъничко разгулна, много доверчива
или пък недоволна много съм била.
А утрото не ще да ми припомня
и ми спестява истината сладичкогорчива
за носената като белег някога вина.
Припърха ведър лъч в крилете ми,
разпръсна се по клетките на тялото едва
и кипна скритата надежда като вино.
Усетих я в очите и в сърцето, и в нозете.
Усетих я в нешепнати от никого слова.
И тъмното небе над мен и в мен отмина.
Осъмнах.
Посевите нощем са покълнали,
останалите в мен или донесени от други
красиви истини и нежни славословия.
Лъчите всеки страх от мене са погълнали
и с мен садят лехи от дивни теменуги.
И волна съм без минали вини и бъдещи условия.
Осъмнах
като птиците...
Не искам нищо друго.

Много, много красиви стихове...Поздравявам те! :))

И аз теб!:) Благодаря!