Навярно съм говорила със Бог.
И, знаех, Той наистина ме чуваше.
Не искаше душата ми в залог,
ни щастието, дето толкова ми струваше.

Изслуша ме, а беше ме прочел
със цялото ми минало и бъдеще.
Пред себе си, знам, би ме предпочел
и нямах страх, каквото и да ми отсъдеше.

Говорех на смълчаната вода,
а ромолящите Му ручеи отвръщаха.
Мълчанието беше цялото слова,
които бявно обичта ми връщаха.

Не питах повече за смисли и причини.
Повярвах, че така е трябвало да бъде.
Замлъкнах, Бог от мен да си почине
и после на любов да ме осъди.