Не слагай всичките вини в едно.
Една от тях поне докрая съм изкупила.
Вали, вали у мене, като из ведро
и бурята крилете ми завинаги е счупила.
По-бедна никога не съм била.
Не ми остана гордост даже за размяна.
И нямам със какво да те деля.
Ни с прословутата към себе си измяна.
Стоя и не усещам дъсчения под
как бавно се пропуква под краката ми.
Безчуваствена като на ешафод,
не чувам и не чувствам, че душата ми
се е решила на последното добро,
което тя самата може да си стори.
Да те обича и пред собствения гроб
за любовта си пак да ти говори.
Не ми е все едно, но знам, ще се реша,
да падна в името ти много низко.
И за последно ще поискам да сгреша.
Ще дойда пред вратата ти. И ще те поискам.