Ти мислиш, че знам, а аз съм невежа
като малкото духче на къщата
с твърде много пробойни в растежа.
Уча живот, а все съм си същата.

Тук ми е тясно, светът е в кавички,
но незнайно защо душата ми плаши.
Мечтите ми рошави, рижави, със лунички
шепнат : "светът не е, не е страшен!"

Стоя в твоя дом и ти ям от трапезата,
за тебе не съм като другите призраци.
Да усещам душата ти, в мен е поезия
и любов с нейните щурави признаци.

Ти единствен ме виждаш, в теб засиявам:
косите ми слънце са, очите - мъниста.
За тази любов и страха прекосявам
и се раждам в плът за тебе по - чиста.

Въплътих се, любов, усмирих си косите
и какво че дъждът ще ме мокри до кости!
Даже малко боли да те нося в очите си...
Но за мен си награда след дългите пости.

Мечтите ми рошави, рижи, с лунички
шепнат : "светът не е, не е страшен!"

...
Да усещам душата ти, в мен е поезия
и любов с нейните щурави признаци...


толкова вътрешна си

За да ти стане още по-вътрешно:)

http://www.zazz.bg/play:490e4777

прекраснице !

Пишеш като по учебник, поздрави! :))

Ей, благодаря ти, че вярваш в мен! То, щото, не са много хората, които рискуват така:)))

Дано да е хубаво да съм по учебник пишеща..:)
Е, поне с живота ми не се случи така! Пълен хаос е ;)))