Постинг
02.12.2008 10:21 -
Параван
|
Направих си параван от оризова хартия. Шумоли всеки път, когато го разтварям като ветрило. Разтварям го като бедра. А себе си затварям в пространството, което той ми изрязва от цялото с въображаемата си ножица. Там съм. Събличам се. Бавно. Намятам дрехите си. Това е моята полуголота, в гънките на съблечените дрехи. Зад паравана съм, гола, полуоблечена в светлина, нежна. А не е ли нежната светлина зараждащ се полумрак? Къпя се в него. Обливам се отвън и отвътре, защото температурата му е твърде сходна с моята и това ме успокоява. Любопитна съм как изглеждам от другата страна. Мъглявината на хартията е крехка. Иска ми се да я разкъсам и да се приближа до себе си. Вместо мен, ще го стори някой друг. Винаги така се случва. Не можем да сме едновременно в двете си същности, освен в много, много редки случаи. Но моят не е такъв.Тривиален е. Само параванът е единствен. Едва ли на здравомислещ би му хрумнало да се скрие или да се търси в крехкостта на хартията. Преоблякох се в другите си одежди и влизам като нова в останалата част от стаята. А! Ти си бил тук?! От прозореца влиза слънчев лъч като стрела, разделя пространствата ни и се отразява в млякото на хартията."Какво ще кажеш,утре върху нея да нарисувам всичко това?!" "Разбира се"- усмихваш се. Все ти е едно, всъщност, защото не си бил в тази магия. Сгъвам паравана и ти виждаш изпълзялото иззад него нищо."По-добре нарисувай ябълковия цвят по клоните на дървото ни". Може би си прав. Крайно време е да погледна навън и да направя от хартията птици. Ще се събличам в средата на стаята. А в голите рамки на паравана ще съм облечена с голотата си. И може би ще се завърна при себе си. |
|
|
|
Няма коментари
Търсене
Блогрол
