Образът на петлите, приспали утрото на лирическата, е силен и запомнящ се ;)) Като повечето образи тук, поздрави!

преосмисляте стойностите.
Поздрави!

едни от любимите образи-символи. Радвам се, че са ти харесали:)

по душевната ни скАла винаги е тъжно,поне малко.
Добре усетено!

"подир него тихо ще изплаче"
Отдавна не съм Те чел, но смятам, че не си истинска тук.

Стихотворението е доста старо. Онова, което ме накара да го публикувам и тук, е неговото настроение. И аз сега се замислям върху думите ти и казвам, че е истина, много вграждания имах. От тях се линее, знаеш, нали?! Реално се линее. А след раждането изплаква всяко новородено. По-силните плачат гръмко. Моята лирическа, която доста ми прилича, би изплакала тихо или никак. Раждането някога не е било повод за веселба, а обратното. Не се оправадавам, това мисля и чувствам на гърба си постоянно, за жалост. А до истинската себе си може и да не достигна в този живот поради ред принуди. Друга тема.

"....поради ред принуди"?!
Както и да е. Благодаря за отговора. Всъщност съчинението е много добро, като формат.И извинение, че изказах мнение.

Как ще се извинявате за това, че сте изказали мнение?!:) Може и да мисля своенравно или своеобразно, но това не значи, че съм права. Текстът си има свой живот и ако нещо звучи неискрено в него, значи не е добре направено. Авторът му обаче е нещо друго. Може би излишно смесвам реалностите и така губя трезва преценка, не знам...