Разрешете ми грешки, защото ми трябват
във залог, че съм жива дори и бездарно,
да има защо да ме хулят или ограбват,
и крещят колко "не струвам" високопарните.

Разрешете ми страх, защото е честен
и разголва до дъно, до наглост, до капка.
Той не е чаровен, галантен, а неуместен.
Душевадец! Не искам, но свалям му шапка.

Разрешете ми страст. Тя ми е вдъхновение
и без нея съм бледа, беззвездна и няма.
След страстите има върхове, но и падения.
А на мен ми е истинско да съм гола и пряма.

Разрешете ми смърт, ако дойде умората
да наметне плещите ми с черно расо от тайни.
Все едно, аз сама ще си тръгна от хората.
Разрешете ми смърт! Крайно време е. Крайно е.
 

айде да поотложим, м

иначе разрешавам колкото искаш грешки ;))))))))

Вече вярвам!:) Благодаря за вярата!

Да, и аз мисля да посвърша с грешките и тогва. Има време:)

но нека така с нея измамника се опиянява.
Поетът нека да диша, че без него страдащият
не намира утеха и светът спира да диша!

Вдигни главата горе!
За смърт поетът не говори,
не се оплаква от умора!

Трябва да имаме право на избор и без санкции после

Е, значи не съм поет тогава:)))
Визирах отказаното ни свише право да се преселваме сами и доброволно в други светове, като след това не ни обявяват за смъртно съгрешили. В края на краищата, никой не ни е питал искаме ли или не да сме тук, нали?!