Mълчах Те, Господи, по Рождество.
Като Мария стисках болката със зъби.
Отдавна, да боли, у мен е тържество.
Какво ли ще е, ако в радост бъда?!

И в тази нощ за себе си не пожелах
в пенливото шампанско на мечтите.
Животът ми се случва твърде плах:
понякога го има само във очите ми.

Не е нарочна празничната ми тъга.
При мене се завръщат неживени дати.
Звездата Ти се ражда някъде сега.
И моята спасителна дано изпратиш.

Ако ли не, ще съм Ти предана "така".
Не ми е нужно с нещо да ми плащаш.
Нали си ми дарил от "чистата тъга".
Подаръци на други има да изпращаш.

Ти мене възроди, когато тъкмо бях
онази дето като луда те отричаше.
Навярно будех топлия Ти бащин смях.
Болката бе сила, с която ме обичаш.

Но днес е празник. В мен е тишина
и вече не задавам детските въпроси.
Животът ми лети със коледна шейна.
А щастието никога не си изпросих.

Аз знам, че Ти все пак ще подредиш
животът ми като един разбъркан пъзел.
И в тази нощ у мене пак ще се родиш,
на тъмата да посичаш стегнатия възел.