Така ще бъде: oт мълчание до крясък.
Ще се опитвам да надскачам пепелта.
Не съм ти бряг, останах само пясък.
Не съм ти истина. Навярно съм солта.

Защо да се обръщам, аз оставам тука.
Към себе си погледна ли, ще оживея.
Дъхът ми вледенил е даже и капчука.
На музиката обещавам, че ще онемея.

Морето, дето ще се сбъдва, е мълчано.
Солено и студено е -  изплакани очи,
зарастнала врата с приспани чанове.
А подир нея някой...Да ме домълчи.

искаше ми се да честитя рожденният ден на твоят блог!
Чета те с най-голямо удоволствие не само тук, но нямам навика да оставям коментари.

Дори не съм забелязала, че блогът ми има празнична някаква дата...А днес ми е един много самотен ден и не знам дали можете да си представите колко ме стопиха думите Ви.

Какво сбъдване на море без солта...Какво сбъдване на живота без нея.

Чудесна си, Мейка

Ами като обичам доста солено! :)
Просто реших да използвам наличните ресурси:). За липсващите какво само да се вайкам.
{}