Не везай от страха ми спомени.
Tам има пустота и нищо друго.
И сенки ужасяващо подгонени
от нечия непроявена лудост.
Там в ъгъла на колене те чакам.
Самотно е, самотно е, усещаш ли?
Сълзите си отдавна съм изплакала
и плача с празнотата си, досещаш се.
Отвориш ли вратата, сякаш празно.
Синева съм бледа забулена от грешки.
Не искай, че съм жива да доказвам.
Ще будя само злост или насмешка.
Обичай ме такава неприсъстваща.
Понякога у мен е толкова красиво!
Остана само жажда непресъхваща
да съм до теб, за да се чувствам жива.
Не ми отказвай този миг на нежност.
Ръцете ми са толкова далечни,
че няма да те спрат. Да, неизбежно е:
ще сме сами и търсещи се вечно.

страхотен стих мея, за чудесно начало на седмицата. благодаря ти

невероятно. Цялото е просто страхотно.

Чудесна, спорна седмица ти желая!:)

признаците за живот са странни, неочебийни.
Благодаря ти!:)

Не мога да повярвам, че си намерила думи да облечеш усещането, всичко. Истинска вълшебница си.

не мога да повярвам, че ми се случват неща, които ме карат да ги опиша или да...се взривя. Но...живот..:(

Благодаря ти!:)