"три дена при майка да седя,
           болестта ми ще премине,
           майчица, пак майчица,
           майчица,златна сенчица.
           Без майка здрав заболявам,
           при майка болен оздравявам"

                                 народна песен



Тъмно и безкрайно,
тъмно и безкрайно.
Не царството на Хадес
със мъртвата  река.
Не, малка Евридика,
не чувам песни на Орфей.
Пак майка ми ме вика
и люлчино ми пей, ми пей.
Не виждам и не чувам,
усещам топлина
от майчините устни
и майчиното "нани-на".
Спи, малка Евридика!
Обратно се завръщам
утре на ранина
в осиротялата си къща.
Завръщам се пак у дома.
Последна леха да направя,
последни цветя да засея,
последно да се простя.
Евридика, не мога да пея.
Ще ти шептя, ще шептя.
И тъмно, и безкрайно
очаква ме пак у дома.
Изгнило е всичко нетрайно.
Сама съм, сега съм сама.
Безкрайно ще свири Орфея.
А в тъмното аз ще се върна.
Евридика, не мога да пея.
До теб съм! Ще те прегърна.