и ако понякога влизам и пиша класически стих, заради тебе и уфи е.
точно вие двете ми давате вяра в красотата на римувания стих. и една носталгия. и нежност

и от мен! Хубаво написано, макар и тъжно;)))

Това е един много мил коментар не толкова за мен, а за класическия стих!:). Сериозно! Когато пиша, не мисля кое-как, то се случва по своя някаква логика, римувано или в не. Сама не мога да си обясня защо на младини пишех повече в бял стих, а сега обратното. А на теб колкото да ти отива модерното писане, не ощетявай и класическия стих. Поне понякога се случвай и в него!:). И каква носталгия?!!:)))))) Всичко Е във вселената. :)

Нека е тъжно. Веселото просто го живеем, не ни се пипе тогава:)