Нямаше какво да ям.
Забравили бяха
да ми донесат в килията.
Изядох първия блян.
За стряха,
че някога истинска ще я открия.
А после изпих си съня
като чаша със вино,
дадено с прошка или от грях,
с отровите на деня
за последната ми невинност.
Доядох и много мечти
за обяд и вечеря,
изполовени като дивеч разбяган.
Зад килията се хранеше ти.
С мене. Уверен,
че няма къде да избягам.