Не е от самотата
и в гръб я разпознавам.
Тя има странен вкус.
Не чука на вратата,
за малко не остава,
дошла с неделен автобус.

Не е от тишината,
забодена с карфица
и още трепкаща с криле,
опазваща нещата
като последен рицар
сам на бойното поле.

Не е и от тъгата
с въпроси нелечима.
Тъгата аз отдавна зная.
Опитай да отгатнеш
защо си различима?!
От любовта е.